Малко размисли за сутрешната баня

Когато донесох Хино вкъщи, той беше от мръсен, по-мръсен.

Беше си съжителствал известно време в една клетка с още трима или четирима свои събратя, а клетката явно я чистеха веднъж в месеца. Всеки с корела знае колко боклук акумулира само една птица за един ден, а камо ли 4 за цяла седмица. Хино естествено не изглеждаше ни най-малко нещастен в онази обстановка, даже беше най-любопитният от цялата чета. Явно рядко виждаше хора, затова не пропусна да обиколи енергично клетката и да ме огледа, като едновременно с това обърса всичката мръсотия и прахоляк от решетките. Както и да е, харесах го и го донесох вкъщи, но в новата му чиста клетка, той изглеждаше като нещо, което котката е довлякла – мръсничък един такъв, с омазнени пера и прокъсана опашка (сигурно са го били, или той ги е бил…). Първата ми мисъл беше да го закъпя, но пък не исках да го стресирам повече, затова го оставих намира.

За 6 дни. За тия 6 дни, през които изчистих клетката му 4 пъти, той продължи да бълва мръсотия, най-вече по себе си и накрая вече не издържах. Напълних му ваната (една пластмасова кутия от сладолед) и му я сложих. Уви… никой не го беше учил да се къпе. Гледаше я и не знаеше какво за прави с нея и с толкова много вода. В зоомагзина нямаха такива екстри (както обичат да се оправдават – „те нали са там за малко“), там явно държаха на „естествения“ вид.

На следващия, 7-я ден, отидох в БауМакс и купих една пръскалка за цветя. Той отново не знаеше какво да прави, но и не бягаше, когато го изкъпах с нея, така че с нея имах поне някакъв успех.

Но корелите са известни освен с презрението си към всякакви сладки плодове, и с донякъде вродената си омраза към къпането. Затова номера с пръскалката проработи само веднъж. После трябваше да се убеждаваме по какви ли не начини. Донякъде постигнах успех с къпането на огледалото в банята.

Но понякога трябва да се убеждаваме и ако той каже „не“, нищо не може да го накара. Крие се на главата ми, защото знае, че там няма да го накарам (макар че веднъж го изкъпах на рамото си, после бяхме еднакво мокри).

От време на време го взимам с мен, когато се къпя (тук снимки няма) и ако кацне на завесата на душа, мога и да го изкъпя, но не винаги. Когато не иска, пак бяга.

И така опитът ми с къпането на корела доказва, че са претенциозни птици, обичат топлата вода и не винаги са на кеф да се къпят. Но когато се къпят, настава такова щастие (отново няма снимки, защото, когато ми е паднало да го къпя, не мога и да го снимам едновременно), че накрая излиза напълно подгизнал, но крайно доволен, и той, и аз.

Сега, когато му сложа въпросната вана, той идва, където и да се намира, но пак не се къпе – просто си стои в нея, пие вода, обикаля, особено, когато водата е приятно топла, радва се, определено. Но все още имаме проблеми с къпането и пак понякога не ще и не ще. Но какво да го прави човек, ще се опитвам да го науча, пък дано стане, а когато реши, че му се къпе, ще използвам момента и ще щракна някоя снимка за архива.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

The Swiss Cheese Delight

Нова-новеничка играчка за папагали от Perching Parrots – Bird Toys

Страхотно занимание за малки и средни папагали – ратаново топче пълно с рафия, велпапе и квадратчета от жълта хартия. Меко чамово дърво за дъвчене с дупчици за лакомства. И две формички за мъфини. А, за да е завършен ансамбълът – едно звънче за настроение.

Всички играчки са изработени от безопасни материали под строгия поглед на Хино и Юфи и тествани от тях.

Perching Parrot – Bird Toys

The Paper Monster Parrot Toy for sale on DaWanda

http://en.dawanda.com/product/35679557-The-Paper-Monster-African-Grey-Quaker-and-more

Parrot toys – или що е това „чудо“ и има ли то почва у нас.

В магазините в България асортиментът е повече от ограничен. Някъде, дори не са чували за такова „чудо“ като играчки за папагали. Някъде даже се чудят защо ми е да им купувам. Но повечето от тези хора не се интересуват от животни, те просто работят там. Както аз не се интересувах и не ядях торти, когато работех в сладкарница. Разбира се не извинявам факта, че голям брой птици живеят в тясно пространство месеци наред без друго забавление освен една-друга, нито пък, че когато най-любезно попитах продавачката дали фирмената им политика включва предоставянето на играчки на птичките им, тя ме погледна като отровена от гъби. По същия начин гледа Хино, когато му предложа да си хапне някой сладък плод. Едно такова…все едно е помирисал нещо гнусно. Та така ме погледна и въпросната продавачка и каза, че те не стояли „толкова“ дълго в магазина, пък и много играчки щели да отидат. И това беше последният път, в който посетих съответния магазин.

Но да оставим продавачките. На тях не им плащат достатъчно, че да почнат да се тревожат за емоционалното състояние на инвентара си.

Ще обърна внимание на собствениците.

Има ги няколко вида:

1. купуват каквото има, но купили веднъж, смятат, че задължението им е изпълнено и се сещат пак след няколко години.

2. не купуват въобще, защото „папагалът и без това само навън стои“

3. не купуват, но папагалът и на вън не стои

4. извиняват, че нямали достатъчно средства. Аз казвам, ако нямаш възможност да им предоставиш пълноценен живот, не ги купувай. А който смята, че греша, нека излезе напред и ще се разберем.

5. купуват си чинно всичко, което намерят, но се ядосват, че папагалът толкова бързо ги унищожава и пак трябва да купуват.

6. чудят се какво още да купят, защо папагалът не харесва това и онова, какво е безопасно и какво -не. И в крайна сметка решават, че за тези пари, които дават за 1 играчка, могат да купят материал за 50. И да си ги направят сами.

До този извод стигнах и аз. Похарчих 20 лв, насякох няколко клона (напълно законно разбира се) и имам материал за половин година. Да им ги сменям всяка седмица, а може и по-често.

Това е първата сътворена от мен, а след нея последваха още доста, повечето от които, след като са им омръзнали, разглобявам и правя нови.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Добро утро!

Добро утро! Днес всички се събудихме късно и Хино още си чисти перцата. Юфи пък пее на врабчетата навън. Не знам кога започнах да покривам любимците си, може би преди повече от-12 години, но това е най-доброто, което всеки човек може да направи, за да си осигури спокоен сън, а на папагалите – достатъчно сън. Аз лично си лягам към 1-2 часа през нощта (или сутринта, зависи кой как го вижда), но Хино и Люк са завити още от 9:30, а през зимата и от по-рано. Невероятно важно е да им се осигурява достатъчно сън в денонощието – 10 -12 часа. Всичко това влияе на здравето и психическото им състояние. Колкото повече спи папагалът, толкова по-малко вероятно е да прояви някакви поведенчески отклонения.  Или да снесе яйце. То май така е и при хората…освен това с яйцето де!

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Играчка за ровене – foraging toy

Не знам дали знаете, но аз имам една много, много любопитна корела. Хино трябва вечно да е зает с нещо, да чопли, да тича, да гледа през прозореца, да изследва и рови и най-вече да яде. Ако не прави някое от тези неща, ми стои върху ръцете докато рисувам (не знам дали някой е пробвал синхронно рисуване с корела, но резултатите не са задоволителни), прескача клавиатурата, виси от лампата, гони зелени джапанки, бие се с отражението си в огледалото и яде столовете. Въобще – луд умора няма!

Затова на помощ идва прословутата играчка за ровене – познато в цял свят, но малко разпространено в България съоръжение, което няма да занимава папагалчо цял ден, но поне за известно време няма да иска да яде кабели и монитори, а ще го доближи много до дивите му събратя, които прекарват голяма част от деня си в ровене и търсене на храна.

За този тип играчка не се иска много – тя е евтина и бърза за изработка.

На първо място – хартиено пликче. Случайно имах едно у дома, останало незнайно откъде, но може да се купи от всеки един по-голяма магазин. Вместо хартиено пликче, може да се използва и хартиена чашка или хартиена формичка за мъфин.

За да стане истинска играчка за ровене, слагам вътре няколко неща – нищо особено, просто малко фъстъци, слънчоглед, диво просо и малко лично отгледана от мен трева:

После само свивам торбичката:

И връзвам с хартиена връв, 100% памучно въже или рафия (рафията е естествено влакно, което се ползва като връзка.

И това е, после се дава на папагалчо да се занимава. В началото Хино гледаше с известно подозрение на тези непознати неща, но сега вече е специалист в отварянето.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Папагалска следобедна закуска

Хино и Юфи получават едно и също, когато стане въпрос за зеленчуци и плодове. Хино е злоядото прасе и мрази почти всички плодове, освен ябълка. Яде ги само, ако са нарязани на мнооого ситно и смесени със зеленчуците. И ако не са прекалено сладки. Юфи пък не е претенциозна, но понякога гледа от Хино и може да откаже да яде само ей така, за спорта. Или пък къса и хвърля на земята, особено морковите. Това и е любимото и съм сигурна, че го прави, само, за да ме дразни: ).

Затова съм се научила, че ако искам да си изядат зеленчуците, трябва всичко да е омесено заедно, нарязано на ситно и по възможност шарено. Днес нямах морков (последния отиде за една супа), но други работи имам в изобилие във фризера. Няма проблем, че е замразено – слагам го в една цедка и малко под горещата вода и става за секунди.

Това са основните зеленчуци

Това е доста голямо количество, но аз съм на принципа – да има. Колкото изядат – изядат, а другото – на боклука след няколко часа.

На второ място, винаги е хубаво човек да има домашно отгледана трева – става за няколко дни от някоя по-евтина смеска за папагали. Някой друг път ще напиша и как се прави.

И двамата много я обичат, затова я слагам на всичко

Просто я пускам и хубаво разбърквам, за да не остане отгоре само едно и да изядат само него или още по-лошо – да не ядат нищо.

Крайният резултат е доста апетитен, дори и на мен ми се прияде.

Хино естествено бързо трябва да проучи всичко

Приятен апетит!

И това е. Приятна и здравословна следобедна закуска.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

За нас

Предполагам, че тук е мястото да се представим, моето малко ято и аз

Хино, в един от кратките моменти, в които остава мирен за повече от 5 секунди, за да мога да го снимам за архива.

Юфи на яркозелен фон изпъква още повече.

И моя милост – за пръв и последен път.