Опитомяване

Аз смятам, и това е лично мое мнение, че всеки отглеждан в плен папагал трябва да бъде опитомен. Щом ще ги принуждаваме на живот сред хората, много по-добре е да се мислят за такива, отколкото да прекарат всичките дълги години от живота си в страх или в някакво подобие на нервно безразличие.

Разбира се, колко точно може да се нарече един папагал питомен, може да се поспори. Той не се опитомява като кучето, никога няма да ни погледне с покорно обожание като него, никога няма да застане до нас и да чака да му заповядваме. Защото папагалът, за разлика от кучето, няма господари. Който ви развива теории, че птиците, които стоят на по-горните клони на дърветата заемат по-високо йерархично положение от тези на по-долните, е крайно дезинформиран, или е гледал прекалено много филми с говорещи сови и бухали. В птичия свят няма йерархия. Хапането не съществува. Тези „отгоре“ са там, за да следят за хищници и да предупредят ятото за опасност.

Всъщност точно „ятото“ като такова, кара хората да изпадат в някакви не до там интелигентни мисли, асоциирайки това образование, сформирано с единствената цел за задоволяване на най-основните потребности на всяко живо същество, което освен всичко може и да лети, с други сходни, но коренно различни формирования като глутниците, прайдовете и дори стадата.
Птиците, и в частност папагалите, за които тук става дума,  сформират ято с една цел – храна, вода и защита в числеността. Да, в природата папагалите живеят в нещо като семейни групи – мама, татко, бебетата, някои по-големи братя и сестри, но там пак няма йерархия, просто връзка сформирана на основата на силна привързаност и обич. И всички са равни.

Затова онова, на  което всеки може да се надява да получи от домашния си папагал е, той или тя, да го погледне като равен.  За папагалът човекът може да бъде само две неща – приятел или заплаха. Друго няма. Ако птицата изпитва обич към своя стопанин, макар че думата“стопанин“ не е напълно подходяща в този случай, по скоро другар или спътник в живота, тя ще дойде, ще наведе глава, ще докосне лицето или главата ви, и ще поиска да я почешете. Все пак тя не може сама да го направи. И това е, защото тя ви е дала любовта си, и очаква в замяна вие да и се отплатите подобаващо – с благини – храна, лакомства, забавление и прочие.

Всъщност за мен най-показателно е времето, в което моите собствени папагали си играят сами. Те нямат нужда непрестанно да се харесат на някого, да угодят, да са вечно легнали в краката ни.

Затова, който иска да бъде гледано на него като на цар, може би кучето е най-подходящият избор. Който обаче иска да се отнасят с него като с равен, папагалът е отговорът.

Разбира се, ако си свърши работата както трябва, но за това – друг път.

А сега един поздрав от Хино.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

 

За храненето, пелетите, кокошките и австралийските папагали

Според статистиката 6 от 10 души хранят папагалите си само със зърнена смеска и редовните краставица, морков и ябълка (а от време на време и хляб). Така, може би в това няма нищо лошо, ако гледаха кокошки. Ако ги гледаха в двора си, където те можеха на воля да си вършат техните си…кокоши работи. И където имат достъп и до друго, освен гореспоменатите храни.

Но папагалът не е кокошка, той не издава звук като кокошка, не ходи като кокошка и не мирише като кокошка. Съответно НЕ е кокошка. Тогава питам, защо го храним като такава? Някои превъзнасят качествата на пелетите. И те карат едва ли не да се чувстваш виновен, че обричаш пилчовците на гладна смърт, защото видите ли, в ПРИРОДАТА те не знаят как да се хранят правилно и там също загивали от гладна смърт. За сведение вълнистият папагал е оцелял на прага на гладната смърт в природата повече от 5 000 000 години. А разумният човек – само 40 000. И докато ние бавно, но неумолимо се уморяваме с последната модна приумица, като например разделното хранене, или лечебното гладуване или някаква друга глупост, те продължават да оцеляват от „гладна смърт“, в природата.

Когато някой, чието име не знам, а и не ме интересува, някога, е имал наглостта да си въобрази, че може по-добре от природата да се грижи да папагалите и е решил да ги „опитоми“, той е направил най-лошата услуга както на нас, така и на тях. Защото както казах, само 4 от 10 човека си правят труда да се позаинтересуват от какво точно има нужда домашният папагал. Да, има учени в далечни университети, които правят изследвания и после ги именуват гръмко и които те карат да се чувстваш нищожен и непросветен и да се откажеш напълно от опити да осигуриш онова, което е необходимо на пернатото ти.

Ако някой е чувал за неща като millet, spinifex и tussock щеше да знае, че това не са най-новите лекарства против множествена склероза, а основните семена, с които се храни вълнистият папагал в природата. Няма канарено семе, няма слънчоглед, няма дявол. И не, това не са „глезотии“ както се изказа един не много запознат в една Facebook група на която съм администратор. Това е необходимост, но разбира се, иди ги търси някъде извън Австралия и още повече в България, където дивото просо май го внася само една фирма, а в Пловдив го продават само на 1 място.

Въобще, папагалите са си неоправдана нация. Някои ги хранят в кашкавал и мляко, други само с просо, трети дават само пелети.

Ето това е хранителната пирамида на корели, вълнисти и други тревоядни папагали. Повтарям – ТРЕВОЯДНИ, а не пелетоядни, кашкавалоядни, млекопитаещи твари. Ясно и просто, а и на български какво, как и по колко да се дава. Аз храня по нея, в резултат – здрави и блестящи птички.

А за онези, които продължават по някакви неизвестни за мен причини да настояват, че диетата с пелети е супер, защото е фабрично производство, нека знаят едно. Пелетите са разработени за пръв път през 70-те години на миналия век в САЩ, страна, чиито стандарти за хранене няма да коментирам. Създадени са след многогодишно изследване и въз основа на хранителните нужди на кокошките и освен, че съдържат храни, неестествени за папагалите, като зърнени култури (разбирай фураж), по никакъв начин не могат да предоставят на един папагал това, от което се нуждае. И освен това оттогава нови проучвания не са правени.

Така че следващия път, когато посегнете към стелажа с храни, замислете се – давате ли на папагалите си всичко, от което се нуждае?

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

D.Gray Man Fan Art

D.Gray Man Fan Art.