За храненето, пелетите, кокошките и австралийските папагали

Според статистиката 6 от 10 души хранят папагалите си само със зърнена смеска и редовните краставица, морков и ябълка (а от време на време и хляб). Така, може би в това няма нищо лошо, ако гледаха кокошки. Ако ги гледаха в двора си, където те можеха на воля да си вършат техните си…кокоши работи. И където имат достъп и до друго, освен гореспоменатите храни.

Но папагалът не е кокошка, той не издава звук като кокошка, не ходи като кокошка и не мирише като кокошка. Съответно НЕ е кокошка. Тогава питам, защо го храним като такава? Някои превъзнасят качествата на пелетите. И те карат едва ли не да се чувстваш виновен, че обричаш пилчовците на гладна смърт, защото видите ли, в ПРИРОДАТА те не знаят как да се хранят правилно и там също загивали от гладна смърт. За сведение вълнистият папагал е оцелял на прага на гладната смърт в природата повече от 5 000 000 години. А разумният човек – само 40 000. И докато ние бавно, но неумолимо се уморяваме с последната модна приумица, като например разделното хранене, или лечебното гладуване или някаква друга глупост, те продължават да оцеляват от „гладна смърт“, в природата.

Когато някой, чието име не знам, а и не ме интересува, някога, е имал наглостта да си въобрази, че може по-добре от природата да се грижи да папагалите и е решил да ги „опитоми“, той е направил най-лошата услуга както на нас, така и на тях. Защото както казах, само 4 от 10 човека си правят труда да се позаинтересуват от какво точно има нужда домашният папагал. Да, има учени в далечни университети, които правят изследвания и после ги именуват гръмко и които те карат да се чувстваш нищожен и непросветен и да се откажеш напълно от опити да осигуриш онова, което е необходимо на пернатото ти.

Ако някой е чувал за неща като millet, spinifex и tussock щеше да знае, че това не са най-новите лекарства против множествена склероза, а основните семена, с които се храни вълнистият папагал в природата. Няма канарено семе, няма слънчоглед, няма дявол. И не, това не са „глезотии“ както се изказа един не много запознат в една Facebook група на която съм администратор. Това е необходимост, но разбира се, иди ги търси някъде извън Австралия и още повече в България, където дивото просо май го внася само една фирма, а в Пловдив го продават само на 1 място.

Въобще, папагалите са си неоправдана нация. Някои ги хранят в кашкавал и мляко, други само с просо, трети дават само пелети.

Ето това е хранителната пирамида на корели, вълнисти и други тревоядни папагали. Повтарям – ТРЕВОЯДНИ, а не пелетоядни, кашкавалоядни, млекопитаещи твари. Ясно и просто, а и на български какво, как и по колко да се дава. Аз храня по нея, в резултат – здрави и блестящи птички.

А за онези, които продължават по някакви неизвестни за мен причини да настояват, че диетата с пелети е супер, защото е фабрично производство, нека знаят едно. Пелетите са разработени за пръв път през 70-те години на миналия век в САЩ, страна, чиито стандарти за хранене няма да коментирам. Създадени са след многогодишно изследване и въз основа на хранителните нужди на кокошките и освен, че съдържат храни, неестествени за папагалите, като зърнени култури (разбирай фураж), по никакъв начин не могат да предоставят на един папагал това, от което се нуждае. И освен това оттогава нови проучвания не са правени.

Така че следващия път, когато посегнете към стелажа с храни, замислете се – давате ли на папагалите си всичко, от което се нуждае?

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots