Папагалът ми не си играе с играчки!

Вече не мога да преброя колко пъти съм чувала или чела заветните думи, разбира се, изречени с патос или подкрепени от едно-две ревящи емотикони.

Защо папагалът ми не си играе с играчките си??? Аз му купих толкова много, охарчих се така здраво и му ги окачих всичките в клетката, а той не им обръща никакво внимание!!!! Даже има наглостта да се страхува от тях!!! Папагалът ми методично унищожава всичките си играчки!!!! Не е ли хубаво това шарено огледалце, или тези пластмасови мъниста, не знам какво още иска!!!! И други такива, все в този стил. Да не знаеш да ревеш ли, да се смееш ли…

Проблемът идва преди всичко от почти тоталното неразбиране на папагалската природа. Казвала към го, ще го кажа пак, папагалът не е кученце. Папагалът не е прекарал последните 15 000 години въртейки се около нас, в желанието да ни служи, напротив. Най-ранните фосили на папагали са датирани преди около 65 000 000 години, това са 65 милиона, за онези, които се затрудняват с нулите. Това прави 65 милиона години необезпокоявано съществуване, и няколкостотин години на живот в клетка. Прекалено малко време, за да забравят генетично заложения им страх от всичко що мърда, защото в природата папагалът е плячка. Ловят го хищните птици и всичко на четири крака, което успее да го докопа на земята.

Ако все пак не стане плячка на някое четириного (или двуного), папагалът ще доживее края на дните си в едно много разнообразно общество. Това са вероятно мама и татко, всичките братя и сестри, другарчето му в живота, деца, внуци и правнуци, лели и чичовци, съседи и прочие. Понякога дори съжителства с папагали от други видове. И всички тези разнообразни по характер особи, изграждат характера на нашия папагал. Той се учи от едните, взаимства от другите, гледа, наблюдава и си прави изводи. Играе. Играе, но не сам, или ако е сам, то се е научил да играе като е гледал и попивал това, което правят папагалите около него.

Но да оставим за малко нашия див папагал и да се върнем при опитомения му роднина, който обитава една малка гарсониера в ъгъла на една стая и ако има късмет, ще опознае апартамента, но рядко нещо извън това. Ще доживее края на дните много често сам и ако вие не сте му майки и бащи, братя, сестри, лели , чичовци, другарчета или т.н, то той няма да има от кого да гледа, да взаимства и с кого да си играе. И когато му окачите набор от шарени мъниста в клетката или някое звънче, по-вероятно е да се присвие от ужас, или въобще да не му обърне внимание, отколкото за умре от кеф! Защото това, което пропускате всъщност е, че трябва да го научите как да си играе.

За да го научите обаче как да играе, човек трябва да се запита какво точно е играта при папагалите. Дали ровят, чоплят, тичат, висят с главата надолу, опитват се да си отворят клетките или да създават шум. Най-добре това може да се прецени, когато папагалът е извън клетката. Ако навън обича да къса вестници, защо да не предположим, че и в клетката ще иска да прави същото? В този случай шарената играчка с мъниста и звънци ще бъде пренебрегвана, но ако му се даде парче смачкан вестник, или кафява хартиена торбичка, или картонена кора от яйца, това ще е по-хубава играчка от всичко друго, което може да му се купи от магазина.
Ако обича да чопли мебелите или кожените дръжки на чантите, дървена или кожена играчка(от растително дъбена кожа) или играчки от палмови листа ще са по-добре от звънци, топчета и огледала.

Аз слагам например на Юфи рафия и тя с часове може да рови и да къса. Хино пък обича да чопли луфа, конопено въже и бял картон. Също така и двамата не отказват топчета от лозови клони и обикновени дървени блокчета с дупки в тях. Чамът според мен е най-добрия избор, защото е меко дърво, мирише много хубаво и лесно се чопли.

Някои папагали, особено тези, които прекарват нездравословно много време в опити да си отключат катинара на клетката, да развиват болтове и методично се опитват да си разглобят клетката, харесват по-сложни играчки, такива с местещи се части, или които се нагласят една в друга, затова магазинът за бебешки играчки също може да се окаже опция. Пример за такава играчка са цветните рингчета, които трябва да се сложат на местата им. Също така блокчета от лего –  поотделно или заедно, особено ако може да ги разглоби ще е голям кеф.

Накрая идва най-големият проблем и то често срещан – този, че не знаят какво точно да правят с окачената в клетката им играчка. В природата птиците се учат всичко необходимо от родителите си и от други птици, с които контактуват. Звучи разумно отглежданите в плен да се научат да играят от своите стопани чрез наблюдение. Няма лошо преди една играчка да се даде на папагала, тя първо да се „изпита“ от стопаните (разбира се в присъствието на пернатото). На повечето папагали им трябва упътване как да ползват някоя играчка и ако видят как нещо се къса, чопли, търкаля или подхвърля между двама души, които отгоре на това изглеждат въодушевени от играта, по-вероятно е и той да иска да опита, отколкото ако се закачи да виси в клетката. Не знам птица (освен най-уплашените и стресирани), които да не искат да имат това, което ние имаме, понеже за тях чуждото е винаги по-интересно от собственото.

На последно място евтиното, измайсторено от подръчни материали, но направено с мисъл за птицата е в пъти по-добро от най-скъпата играчка.

Така си играе Хино. А как си играе вашият папагал?

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

 

Кълновете?

Без значение с какво точно човек храни птиците си, има някои основни неща, които трябва да се дават. Като:

1. семена

2. плодове и зеленчуци

3. протеини под формата на месо или яйце

4. кълнове

Мнозина вероятно ще закимат одобрително с глава, но предполагам, че още повече ще се облещят към екрана. Не зная дали ще е заради кълновете или месото, може и заради двете, но си струва човек да се замисли по въпроса.
Зщото и двете неща с в еднаква степен важни за отглеждането на една здрава, щастлива птица, а това означава по-малко пари за ветеринар, който разбра от птици, нещо което в България и без това трудно се намира.

И тъй като е по-добре, а и по-лесно да предотвратим нещо, отколкото после да понасяме последствията, по-добре да положим малко усилие и после да ни е спокойно.

Когато започнах да правя кълнове (защото предпочитам сама да си ги произведа, отколкото да ги купувам) установих, че 3-4 дневното усилие (по-скоро от страна на семената да поникнат, отколкото лично мое)  и цената от 90 ст. до 3.50 лв. за килограм семена си е струвало жертвата.

Те са своеобразна жива храна, доставят до организма ензими, витамини и минерали, които се усвояват изключително лесно, както и хлорофил. Плочистват организма и подмладяват.

Може да се използват абсолютно всякакви семена – пшеница, елда, овес, грах, леща, моркови, ряпа, слънчоглед и каквото още ви хрумне, само да става за ядене от хората, значи е подходящо и за птици. Аз купувам от здравословния магазин.

Семената трябва хубаво да се измият и да се накиснат за 12 до 24 часа в зависимост от размера им в обикновена чешмяна вода.

Тези семена са много, имайте предвид, че житото увеличава доста обема си след като се накисне.

След като минат въпросните 12-24 часа, семената отново хубаво се измиват и се разстилат в съд, където да покълват, като се мият всеки ден по 2-3 пъти, и не се оставят да изсъхнат, защото изсъхнат ли веднъж, ще стават единствено за хвърляне.

Семената от пшеница могат да се дават веднага след като са киснали, докато на други им трябва ден или два, за да покълнат. След като покълнат може да се направят 2 неща – или да се приберат в хладилника, където няма да се развалят и ще продължат бавно да растат или да се засеят.

Ако ще се засаждат е нужен плитък съд, 1-2 см. почва, а покълналите семена се разстилат отгоре. Върху тях се слага парче вестник салфетка, което се държи влажно, за да си мислят семената, че са в почвата. За да не мухлясат, всеки ден се пръскат с разтвор от 1 л. вода и една чаена лъжица сода бикарбонат, помага също и ако семената не са прекалено много. Най-добре е да се държат на проветриво и тъмно място.

След 2-3 дни, когато вече са надигнали вестника се откриват и слагат на слънце и бързо израстват до ето тези размери:

Това е трева от пшеница, малко е твърда, затова е хубаво, ако папагалите срещат затруднение да я ядат, да им се реже с ножица и да се смесва с основната храна или с другата зеленина, която им се дава.

От обикновена и евтина храна за птици (без шарените гранулки обаче) може също да се направи чудесна трева, която е по-мека и по-лесно се приема от папагалите.

Тези неща е хубаво да не присъстват, аз ги махам на ръка, трудоемко, но иначе ще развалят качеството на кълновете:

Резултатът:

Нека само съдът е по-нисък, защото колкото е по-висок, толкова по-бързо се запарват и мухлясват.

Всъщност въобще не е трудно да се направят кълнове, иска се само  малко свободно време и малко повече мисъл за папагала. А те ги обожават, ако получената трева е мокра, може даже да пробват да се изкъпят в нея, което е решение за онези от нас, които съжителстват с упорити пернатковци, които изпадат в ужас при вида на вода извън поилката.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Опитомяване

Аз смятам, и това е лично мое мнение, че всеки отглеждан в плен папагал трябва да бъде опитомен. Щом ще ги принуждаваме на живот сред хората, много по-добре е да се мислят за такива, отколкото да прекарат всичките дълги години от живота си в страх или в някакво подобие на нервно безразличие.

Разбира се, колко точно може да се нарече един папагал питомен, може да се поспори. Той не се опитомява като кучето, никога няма да ни погледне с покорно обожание като него, никога няма да застане до нас и да чака да му заповядваме. Защото папагалът, за разлика от кучето, няма господари. Който ви развива теории, че птиците, които стоят на по-горните клони на дърветата заемат по-високо йерархично положение от тези на по-долните, е крайно дезинформиран, или е гледал прекалено много филми с говорещи сови и бухали. В птичия свят няма йерархия. Хапането не съществува. Тези „отгоре“ са там, за да следят за хищници и да предупредят ятото за опасност.

Всъщност точно „ятото“ като такова, кара хората да изпадат в някакви не до там интелигентни мисли, асоциирайки това образование, сформирано с единствената цел за задоволяване на най-основните потребности на всяко живо същество, което освен всичко може и да лети, с други сходни, но коренно различни формирования като глутниците, прайдовете и дори стадата.
Птиците, и в частност папагалите, за които тук става дума,  сформират ято с една цел – храна, вода и защита в числеността. Да, в природата папагалите живеят в нещо като семейни групи – мама, татко, бебетата, някои по-големи братя и сестри, но там пак няма йерархия, просто връзка сформирана на основата на силна привързаност и обич. И всички са равни.

Затова онова, на  което всеки може да се надява да получи от домашния си папагал е, той или тя, да го погледне като равен.  За папагалът човекът може да бъде само две неща – приятел или заплаха. Друго няма. Ако птицата изпитва обич към своя стопанин, макар че думата“стопанин“ не е напълно подходяща в този случай, по скоро другар или спътник в живота, тя ще дойде, ще наведе глава, ще докосне лицето или главата ви, и ще поиска да я почешете. Все пак тя не може сама да го направи. И това е, защото тя ви е дала любовта си, и очаква в замяна вие да и се отплатите подобаващо – с благини – храна, лакомства, забавление и прочие.

Всъщност за мен най-показателно е времето, в което моите собствени папагали си играят сами. Те нямат нужда непрестанно да се харесат на някого, да угодят, да са вечно легнали в краката ни.

Затова, който иска да бъде гледано на него като на цар, може би кучето е най-подходящият избор. Който обаче иска да се отнасят с него като с равен, папагалът е отговорът.

Разбира се, ако си свърши работата както трябва, но за това – друг път.

А сега един поздрав от Хино.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

 

За храненето, пелетите, кокошките и австралийските папагали

Според статистиката 6 от 10 души хранят папагалите си само със зърнена смеска и редовните краставица, морков и ябълка (а от време на време и хляб). Така, може би в това няма нищо лошо, ако гледаха кокошки. Ако ги гледаха в двора си, където те можеха на воля да си вършат техните си…кокоши работи. И където имат достъп и до друго, освен гореспоменатите храни.

Но папагалът не е кокошка, той не издава звук като кокошка, не ходи като кокошка и не мирише като кокошка. Съответно НЕ е кокошка. Тогава питам, защо го храним като такава? Някои превъзнасят качествата на пелетите. И те карат едва ли не да се чувстваш виновен, че обричаш пилчовците на гладна смърт, защото видите ли, в ПРИРОДАТА те не знаят как да се хранят правилно и там също загивали от гладна смърт. За сведение вълнистият папагал е оцелял на прага на гладната смърт в природата повече от 5 000 000 години. А разумният човек – само 40 000. И докато ние бавно, но неумолимо се уморяваме с последната модна приумица, като например разделното хранене, или лечебното гладуване или някаква друга глупост, те продължават да оцеляват от „гладна смърт“, в природата.

Когато някой, чието име не знам, а и не ме интересува, някога, е имал наглостта да си въобрази, че може по-добре от природата да се грижи да папагалите и е решил да ги „опитоми“, той е направил най-лошата услуга както на нас, така и на тях. Защото както казах, само 4 от 10 човека си правят труда да се позаинтересуват от какво точно има нужда домашният папагал. Да, има учени в далечни университети, които правят изследвания и после ги именуват гръмко и които те карат да се чувстваш нищожен и непросветен и да се откажеш напълно от опити да осигуриш онова, което е необходимо на пернатото ти.

Ако някой е чувал за неща като millet, spinifex и tussock щеше да знае, че това не са най-новите лекарства против множествена склероза, а основните семена, с които се храни вълнистият папагал в природата. Няма канарено семе, няма слънчоглед, няма дявол. И не, това не са „глезотии“ както се изказа един не много запознат в една Facebook група на която съм администратор. Това е необходимост, но разбира се, иди ги търси някъде извън Австралия и още повече в България, където дивото просо май го внася само една фирма, а в Пловдив го продават само на 1 място.

Въобще, папагалите са си неоправдана нация. Някои ги хранят в кашкавал и мляко, други само с просо, трети дават само пелети.

Ето това е хранителната пирамида на корели, вълнисти и други тревоядни папагали. Повтарям – ТРЕВОЯДНИ, а не пелетоядни, кашкавалоядни, млекопитаещи твари. Ясно и просто, а и на български какво, как и по колко да се дава. Аз храня по нея, в резултат – здрави и блестящи птички.

А за онези, които продължават по някакви неизвестни за мен причини да настояват, че диетата с пелети е супер, защото е фабрично производство, нека знаят едно. Пелетите са разработени за пръв път през 70-те години на миналия век в САЩ, страна, чиито стандарти за хранене няма да коментирам. Създадени са след многогодишно изследване и въз основа на хранителните нужди на кокошките и освен, че съдържат храни, неестествени за папагалите, като зърнени култури (разбирай фураж), по никакъв начин не могат да предоставят на един папагал това, от което се нуждае. И освен това оттогава нови проучвания не са правени.

Така че следващия път, когато посегнете към стелажа с храни, замислете се – давате ли на папагалите си всичко, от което се нуждае?

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Малко размисли за сутрешната баня

Когато донесох Хино вкъщи, той беше от мръсен, по-мръсен.

Беше си съжителствал известно време в една клетка с още трима или четирима свои събратя, а клетката явно я чистеха веднъж в месеца. Всеки с корела знае колко боклук акумулира само една птица за един ден, а камо ли 4 за цяла седмица. Хино естествено не изглеждаше ни най-малко нещастен в онази обстановка, даже беше най-любопитният от цялата чета. Явно рядко виждаше хора, затова не пропусна да обиколи енергично клетката и да ме огледа, като едновременно с това обърса всичката мръсотия и прахоляк от решетките. Както и да е, харесах го и го донесох вкъщи, но в новата му чиста клетка, той изглеждаше като нещо, което котката е довлякла – мръсничък един такъв, с омазнени пера и прокъсана опашка (сигурно са го били, или той ги е бил…). Първата ми мисъл беше да го закъпя, но пък не исках да го стресирам повече, затова го оставих намира.

За 6 дни. За тия 6 дни, през които изчистих клетката му 4 пъти, той продължи да бълва мръсотия, най-вече по себе си и накрая вече не издържах. Напълних му ваната (една пластмасова кутия от сладолед) и му я сложих. Уви… никой не го беше учил да се къпе. Гледаше я и не знаеше какво за прави с нея и с толкова много вода. В зоомагзина нямаха такива екстри (както обичат да се оправдават – „те нали са там за малко“), там явно държаха на „естествения“ вид.

На следващия, 7-я ден, отидох в БауМакс и купих една пръскалка за цветя. Той отново не знаеше какво да прави, но и не бягаше, когато го изкъпах с нея, така че с нея имах поне някакъв успех.

Но корелите са известни освен с презрението си към всякакви сладки плодове, и с донякъде вродената си омраза към къпането. Затова номера с пръскалката проработи само веднъж. После трябваше да се убеждаваме по какви ли не начини. Донякъде постигнах успех с къпането на огледалото в банята.

Но понякога трябва да се убеждаваме и ако той каже „не“, нищо не може да го накара. Крие се на главата ми, защото знае, че там няма да го накарам (макар че веднъж го изкъпах на рамото си, после бяхме еднакво мокри).

От време на време го взимам с мен, когато се къпя (тук снимки няма) и ако кацне на завесата на душа, мога и да го изкъпя, но не винаги. Когато не иска, пак бяга.

И така опитът ми с къпането на корела доказва, че са претенциозни птици, обичат топлата вода и не винаги са на кеф да се къпят. Но когато се къпят, настава такова щастие (отново няма снимки, защото, когато ми е паднало да го къпя, не мога и да го снимам едновременно), че накрая излиза напълно подгизнал, но крайно доволен, и той, и аз.

Сега, когато му сложа въпросната вана, той идва, където и да се намира, но пак не се къпе – просто си стои в нея, пие вода, обикаля, особено, когато водата е приятно топла, радва се, определено. Но все още имаме проблеми с къпането и пак понякога не ще и не ще. Но какво да го прави човек, ще се опитвам да го науча, пък дано стане, а когато реши, че му се къпе, ще използвам момента и ще щракна някоя снимка за архива.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

The Swiss Cheese Delight

Нова-новеничка играчка за папагали от Perching Parrots – Bird Toys

Страхотно занимание за малки и средни папагали – ратаново топче пълно с рафия, велпапе и квадратчета от жълта хартия. Меко чамово дърво за дъвчене с дупчици за лакомства. И две формички за мъфини. А, за да е завършен ансамбълът – едно звънче за настроение.

Всички играчки са изработени от безопасни материали под строгия поглед на Хино и Юфи и тествани от тях.

Perching Parrot – Bird Toys

The Paper Monster Parrot Toy for sale on DaWanda

http://en.dawanda.com/product/35679557-The-Paper-Monster-African-Grey-Quaker-and-more

Добро утро!

Добро утро! Днес всички се събудихме късно и Хино още си чисти перцата. Юфи пък пее на врабчетата навън. Не знам кога започнах да покривам любимците си, може би преди повече от-12 години, но това е най-доброто, което всеки човек може да направи, за да си осигури спокоен сън, а на папагалите – достатъчно сън. Аз лично си лягам към 1-2 часа през нощта (или сутринта, зависи кой как го вижда), но Хино и Люк са завити още от 9:30, а през зимата и от по-рано. Невероятно важно е да им се осигурява достатъчно сън в денонощието – 10 -12 часа. Всичко това влияе на здравето и психическото им състояние. Колкото повече спи папагалът, толкова по-малко вероятно е да прояви някакви поведенчески отклонения.  Или да снесе яйце. То май така е и при хората…освен това с яйцето де!

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Папагалска следобедна закуска

Хино и Юфи получават едно и също, когато стане въпрос за зеленчуци и плодове. Хино е злоядото прасе и мрази почти всички плодове, освен ябълка. Яде ги само, ако са нарязани на мнооого ситно и смесени със зеленчуците. И ако не са прекалено сладки. Юфи пък не е претенциозна, но понякога гледа от Хино и може да откаже да яде само ей така, за спорта. Или пък къса и хвърля на земята, особено морковите. Това и е любимото и съм сигурна, че го прави, само, за да ме дразни: ).

Затова съм се научила, че ако искам да си изядат зеленчуците, трябва всичко да е омесено заедно, нарязано на ситно и по възможност шарено. Днес нямах морков (последния отиде за една супа), но други работи имам в изобилие във фризера. Няма проблем, че е замразено – слагам го в една цедка и малко под горещата вода и става за секунди.

Това са основните зеленчуци

Това е доста голямо количество, но аз съм на принципа – да има. Колкото изядат – изядат, а другото – на боклука след няколко часа.

На второ място, винаги е хубаво човек да има домашно отгледана трева – става за няколко дни от някоя по-евтина смеска за папагали. Някой друг път ще напиша и как се прави.

И двамата много я обичат, затова я слагам на всичко

Просто я пускам и хубаво разбърквам, за да не остане отгоре само едно и да изядат само него или още по-лошо – да не ядат нищо.

Крайният резултат е доста апетитен, дори и на мен ми се прияде.

Хино естествено бързо трябва да проучи всичко

Приятен апетит!

И това е. Приятна и здравословна следобедна закуска.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots