Кълновете?

Без значение с какво точно човек храни птиците си, има някои основни неща, които трябва да се дават. Като:

1. семена

2. плодове и зеленчуци

3. протеини под формата на месо или яйце

4. кълнове

Мнозина вероятно ще закимат одобрително с глава, но предполагам, че още повече ще се облещят към екрана. Не зная дали ще е заради кълновете или месото, може и заради двете, но си струва човек да се замисли по въпроса.
Зщото и двете неща с в еднаква степен важни за отглеждането на една здрава, щастлива птица, а това означава по-малко пари за ветеринар, който разбра от птици, нещо което в България и без това трудно се намира.

И тъй като е по-добре, а и по-лесно да предотвратим нещо, отколкото после да понасяме последствията, по-добре да положим малко усилие и после да ни е спокойно.

Когато започнах да правя кълнове (защото предпочитам сама да си ги произведа, отколкото да ги купувам) установих, че 3-4 дневното усилие (по-скоро от страна на семената да поникнат, отколкото лично мое)  и цената от 90 ст. до 3.50 лв. за килограм семена си е струвало жертвата.

Те са своеобразна жива храна, доставят до организма ензими, витамини и минерали, които се усвояват изключително лесно, както и хлорофил. Плочистват организма и подмладяват.

Може да се използват абсолютно всякакви семена – пшеница, елда, овес, грах, леща, моркови, ряпа, слънчоглед и каквото още ви хрумне, само да става за ядене от хората, значи е подходящо и за птици. Аз купувам от здравословния магазин.

Семената трябва хубаво да се измият и да се накиснат за 12 до 24 часа в зависимост от размера им в обикновена чешмяна вода.

Тези семена са много, имайте предвид, че житото увеличава доста обема си след като се накисне.

След като минат въпросните 12-24 часа, семената отново хубаво се измиват и се разстилат в съд, където да покълват, като се мият всеки ден по 2-3 пъти, и не се оставят да изсъхнат, защото изсъхнат ли веднъж, ще стават единствено за хвърляне.

Семената от пшеница могат да се дават веднага след като са киснали, докато на други им трябва ден или два, за да покълнат. След като покълнат може да се направят 2 неща – или да се приберат в хладилника, където няма да се развалят и ще продължат бавно да растат или да се засеят.

Ако ще се засаждат е нужен плитък съд, 1-2 см. почва, а покълналите семена се разстилат отгоре. Върху тях се слага парче вестник салфетка, което се държи влажно, за да си мислят семената, че са в почвата. За да не мухлясат, всеки ден се пръскат с разтвор от 1 л. вода и една чаена лъжица сода бикарбонат, помага също и ако семената не са прекалено много. Най-добре е да се държат на проветриво и тъмно място.

След 2-3 дни, когато вече са надигнали вестника се откриват и слагат на слънце и бързо израстват до ето тези размери:

Това е трева от пшеница, малко е твърда, затова е хубаво, ако папагалите срещат затруднение да я ядат, да им се реже с ножица и да се смесва с основната храна или с другата зеленина, която им се дава.

От обикновена и евтина храна за птици (без шарените гранулки обаче) може също да се направи чудесна трева, която е по-мека и по-лесно се приема от папагалите.

Тези неща е хубаво да не присъстват, аз ги махам на ръка, трудоемко, но иначе ще развалят качеството на кълновете:

Резултатът:

Нека само съдът е по-нисък, защото колкото е по-висок, толкова по-бързо се запарват и мухлясват.

Всъщност въобще не е трудно да се направят кълнове, иска се само  малко свободно време и малко повече мисъл за папагала. А те ги обожават, ако получената трева е мокра, може даже да пробват да се изкъпят в нея, което е решение за онези от нас, които съжителстват с упорити пернатковци, които изпадат в ужас при вида на вода извън поилката.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Опитомяване

Аз смятам, и това е лично мое мнение, че всеки отглеждан в плен папагал трябва да бъде опитомен. Щом ще ги принуждаваме на живот сред хората, много по-добре е да се мислят за такива, отколкото да прекарат всичките дълги години от живота си в страх или в някакво подобие на нервно безразличие.

Разбира се, колко точно може да се нарече един папагал питомен, може да се поспори. Той не се опитомява като кучето, никога няма да ни погледне с покорно обожание като него, никога няма да застане до нас и да чака да му заповядваме. Защото папагалът, за разлика от кучето, няма господари. Който ви развива теории, че птиците, които стоят на по-горните клони на дърветата заемат по-високо йерархично положение от тези на по-долните, е крайно дезинформиран, или е гледал прекалено много филми с говорещи сови и бухали. В птичия свят няма йерархия. Хапането не съществува. Тези „отгоре“ са там, за да следят за хищници и да предупредят ятото за опасност.

Всъщност точно „ятото“ като такова, кара хората да изпадат в някакви не до там интелигентни мисли, асоциирайки това образование, сформирано с единствената цел за задоволяване на най-основните потребности на всяко живо същество, което освен всичко може и да лети, с други сходни, но коренно различни формирования като глутниците, прайдовете и дори стадата.
Птиците, и в частност папагалите, за които тук става дума,  сформират ято с една цел – храна, вода и защита в числеността. Да, в природата папагалите живеят в нещо като семейни групи – мама, татко, бебетата, някои по-големи братя и сестри, но там пак няма йерархия, просто връзка сформирана на основата на силна привързаност и обич. И всички са равни.

Затова онова, на  което всеки може да се надява да получи от домашния си папагал е, той или тя, да го погледне като равен.  За папагалът човекът може да бъде само две неща – приятел или заплаха. Друго няма. Ако птицата изпитва обич към своя стопанин, макар че думата“стопанин“ не е напълно подходяща в този случай, по скоро другар или спътник в живота, тя ще дойде, ще наведе глава, ще докосне лицето или главата ви, и ще поиска да я почешете. Все пак тя не може сама да го направи. И това е, защото тя ви е дала любовта си, и очаква в замяна вие да и се отплатите подобаващо – с благини – храна, лакомства, забавление и прочие.

Всъщност за мен най-показателно е времето, в което моите собствени папагали си играят сами. Те нямат нужда непрестанно да се харесат на някого, да угодят, да са вечно легнали в краката ни.

Затова, който иска да бъде гледано на него като на цар, може би кучето е най-подходящият избор. Който обаче иска да се отнасят с него като с равен, папагалът е отговорът.

Разбира се, ако си свърши работата както трябва, но за това – друг път.

А сега един поздрав от Хино.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

 

За храненето, пелетите, кокошките и австралийските папагали

Според статистиката 6 от 10 души хранят папагалите си само със зърнена смеска и редовните краставица, морков и ябълка (а от време на време и хляб). Така, може би в това няма нищо лошо, ако гледаха кокошки. Ако ги гледаха в двора си, където те можеха на воля да си вършат техните си…кокоши работи. И където имат достъп и до друго, освен гореспоменатите храни.

Но папагалът не е кокошка, той не издава звук като кокошка, не ходи като кокошка и не мирише като кокошка. Съответно НЕ е кокошка. Тогава питам, защо го храним като такава? Някои превъзнасят качествата на пелетите. И те карат едва ли не да се чувстваш виновен, че обричаш пилчовците на гладна смърт, защото видите ли, в ПРИРОДАТА те не знаят как да се хранят правилно и там също загивали от гладна смърт. За сведение вълнистият папагал е оцелял на прага на гладната смърт в природата повече от 5 000 000 години. А разумният човек – само 40 000. И докато ние бавно, но неумолимо се уморяваме с последната модна приумица, като например разделното хранене, или лечебното гладуване или някаква друга глупост, те продължават да оцеляват от „гладна смърт“, в природата.

Когато някой, чието име не знам, а и не ме интересува, някога, е имал наглостта да си въобрази, че може по-добре от природата да се грижи да папагалите и е решил да ги „опитоми“, той е направил най-лошата услуга както на нас, така и на тях. Защото както казах, само 4 от 10 човека си правят труда да се позаинтересуват от какво точно има нужда домашният папагал. Да, има учени в далечни университети, които правят изследвания и после ги именуват гръмко и които те карат да се чувстваш нищожен и непросветен и да се откажеш напълно от опити да осигуриш онова, което е необходимо на пернатото ти.

Ако някой е чувал за неща като millet, spinifex и tussock щеше да знае, че това не са най-новите лекарства против множествена склероза, а основните семена, с които се храни вълнистият папагал в природата. Няма канарено семе, няма слънчоглед, няма дявол. И не, това не са „глезотии“ както се изказа един не много запознат в една Facebook група на която съм администратор. Това е необходимост, но разбира се, иди ги търси някъде извън Австралия и още повече в България, където дивото просо май го внася само една фирма, а в Пловдив го продават само на 1 място.

Въобще, папагалите са си неоправдана нация. Някои ги хранят в кашкавал и мляко, други само с просо, трети дават само пелети.

Ето това е хранителната пирамида на корели, вълнисти и други тревоядни папагали. Повтарям – ТРЕВОЯДНИ, а не пелетоядни, кашкавалоядни, млекопитаещи твари. Ясно и просто, а и на български какво, как и по колко да се дава. Аз храня по нея, в резултат – здрави и блестящи птички.

А за онези, които продължават по някакви неизвестни за мен причини да настояват, че диетата с пелети е супер, защото е фабрично производство, нека знаят едно. Пелетите са разработени за пръв път през 70-те години на миналия век в САЩ, страна, чиито стандарти за хранене няма да коментирам. Създадени са след многогодишно изследване и въз основа на хранителните нужди на кокошките и освен, че съдържат храни, неестествени за папагалите, като зърнени култури (разбирай фураж), по никакъв начин не могат да предоставят на един папагал това, от което се нуждае. И освен това оттогава нови проучвания не са правени.

Така че следващия път, когато посегнете към стелажа с храни, замислете се – давате ли на папагалите си всичко, от което се нуждае?

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Малко размисли за сутрешната баня

Когато донесох Хино вкъщи, той беше от мръсен, по-мръсен.

Беше си съжителствал известно време в една клетка с още трима или четирима свои събратя, а клетката явно я чистеха веднъж в месеца. Всеки с корела знае колко боклук акумулира само една птица за един ден, а камо ли 4 за цяла седмица. Хино естествено не изглеждаше ни най-малко нещастен в онази обстановка, даже беше най-любопитният от цялата чета. Явно рядко виждаше хора, затова не пропусна да обиколи енергично клетката и да ме огледа, като едновременно с това обърса всичката мръсотия и прахоляк от решетките. Както и да е, харесах го и го донесох вкъщи, но в новата му чиста клетка, той изглеждаше като нещо, което котката е довлякла – мръсничък един такъв, с омазнени пера и прокъсана опашка (сигурно са го били, или той ги е бил…). Първата ми мисъл беше да го закъпя, но пък не исках да го стресирам повече, затова го оставих намира.

За 6 дни. За тия 6 дни, през които изчистих клетката му 4 пъти, той продължи да бълва мръсотия, най-вече по себе си и накрая вече не издържах. Напълних му ваната (една пластмасова кутия от сладолед) и му я сложих. Уви… никой не го беше учил да се къпе. Гледаше я и не знаеше какво за прави с нея и с толкова много вода. В зоомагзина нямаха такива екстри (както обичат да се оправдават – „те нали са там за малко“), там явно държаха на „естествения“ вид.

На следващия, 7-я ден, отидох в БауМакс и купих една пръскалка за цветя. Той отново не знаеше какво да прави, но и не бягаше, когато го изкъпах с нея, така че с нея имах поне някакъв успех.

Но корелите са известни освен с презрението си към всякакви сладки плодове, и с донякъде вродената си омраза към къпането. Затова номера с пръскалката проработи само веднъж. После трябваше да се убеждаваме по какви ли не начини. Донякъде постигнах успех с къпането на огледалото в банята.

Но понякога трябва да се убеждаваме и ако той каже „не“, нищо не може да го накара. Крие се на главата ми, защото знае, че там няма да го накарам (макар че веднъж го изкъпах на рамото си, после бяхме еднакво мокри).

От време на време го взимам с мен, когато се къпя (тук снимки няма) и ако кацне на завесата на душа, мога и да го изкъпя, но не винаги. Когато не иска, пак бяга.

И така опитът ми с къпането на корела доказва, че са претенциозни птици, обичат топлата вода и не винаги са на кеф да се къпят. Но когато се къпят, настава такова щастие (отново няма снимки, защото, когато ми е паднало да го къпя, не мога и да го снимам едновременно), че накрая излиза напълно подгизнал, но крайно доволен, и той, и аз.

Сега, когато му сложа въпросната вана, той идва, където и да се намира, но пак не се къпе – просто си стои в нея, пие вода, обикаля, особено, когато водата е приятно топла, радва се, определено. Но все още имаме проблеми с къпането и пак понякога не ще и не ще. Но какво да го прави човек, ще се опитвам да го науча, пък дано стане, а когато реши, че му се къпе, ще използвам момента и ще щракна някоя снимка за архива.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Perching Parrot – Bird Toys

The Paper Monster Parrot Toy for sale on DaWanda

http://en.dawanda.com/product/35679557-The-Paper-Monster-African-Grey-Quaker-and-more

Parrot toys – или що е това „чудо“ и има ли то почва у нас.

В магазините в България асортиментът е повече от ограничен. Някъде, дори не са чували за такова „чудо“ като играчки за папагали. Някъде даже се чудят защо ми е да им купувам. Но повечето от тези хора не се интересуват от животни, те просто работят там. Както аз не се интересувах и не ядях торти, когато работех в сладкарница. Разбира се не извинявам факта, че голям брой птици живеят в тясно пространство месеци наред без друго забавление освен една-друга, нито пък, че когато най-любезно попитах продавачката дали фирмената им политика включва предоставянето на играчки на птичките им, тя ме погледна като отровена от гъби. По същия начин гледа Хино, когато му предложа да си хапне някой сладък плод. Едно такова…все едно е помирисал нещо гнусно. Та така ме погледна и въпросната продавачка и каза, че те не стояли „толкова“ дълго в магазина, пък и много играчки щели да отидат. И това беше последният път, в който посетих съответния магазин.

Но да оставим продавачките. На тях не им плащат достатъчно, че да почнат да се тревожат за емоционалното състояние на инвентара си.

Ще обърна внимание на собствениците.

Има ги няколко вида:

1. купуват каквото има, но купили веднъж, смятат, че задължението им е изпълнено и се сещат пак след няколко години.

2. не купуват въобще, защото „папагалът и без това само навън стои“

3. не купуват, но папагалът и на вън не стои

4. извиняват, че нямали достатъчно средства. Аз казвам, ако нямаш възможност да им предоставиш пълноценен живот, не ги купувай. А който смята, че греша, нека излезе напред и ще се разберем.

5. купуват си чинно всичко, което намерят, но се ядосват, че папагалът толкова бързо ги унищожава и пак трябва да купуват.

6. чудят се какво още да купят, защо папагалът не харесва това и онова, какво е безопасно и какво -не. И в крайна сметка решават, че за тези пари, които дават за 1 играчка, могат да купят материал за 50. И да си ги направят сами.

До този извод стигнах и аз. Похарчих 20 лв, насякох няколко клона (напълно законно разбира се) и имам материал за половин година. Да им ги сменям всяка седмица, а може и по-често.

Това е първата сътворена от мен, а след нея последваха още доста, повечето от които, след като са им омръзнали, разглобявам и правя нови.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Играчка за ровене – foraging toy

Не знам дали знаете, но аз имам една много, много любопитна корела. Хино трябва вечно да е зает с нещо, да чопли, да тича, да гледа през прозореца, да изследва и рови и най-вече да яде. Ако не прави някое от тези неща, ми стои върху ръцете докато рисувам (не знам дали някой е пробвал синхронно рисуване с корела, но резултатите не са задоволителни), прескача клавиатурата, виси от лампата, гони зелени джапанки, бие се с отражението си в огледалото и яде столовете. Въобще – луд умора няма!

Затова на помощ идва прословутата играчка за ровене – познато в цял свят, но малко разпространено в България съоръжение, което няма да занимава папагалчо цял ден, но поне за известно време няма да иска да яде кабели и монитори, а ще го доближи много до дивите му събратя, които прекарват голяма част от деня си в ровене и търсене на храна.

За този тип играчка не се иска много – тя е евтина и бърза за изработка.

На първо място – хартиено пликче. Случайно имах едно у дома, останало незнайно откъде, но може да се купи от всеки един по-голяма магазин. Вместо хартиено пликче, може да се използва и хартиена чашка или хартиена формичка за мъфин.

За да стане истинска играчка за ровене, слагам вътре няколко неща – нищо особено, просто малко фъстъци, слънчоглед, диво просо и малко лично отгледана от мен трева:

После само свивам торбичката:

И връзвам с хартиена връв, 100% памучно въже или рафия (рафията е естествено влакно, което се ползва като връзка.

И това е, после се дава на папагалчо да се занимава. В началото Хино гледаше с известно подозрение на тези непознати неща, но сега вече е специалист в отварянето.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Папагалска следобедна закуска

Хино и Юфи получават едно и също, когато стане въпрос за зеленчуци и плодове. Хино е злоядото прасе и мрази почти всички плодове, освен ябълка. Яде ги само, ако са нарязани на мнооого ситно и смесени със зеленчуците. И ако не са прекалено сладки. Юфи пък не е претенциозна, но понякога гледа от Хино и може да откаже да яде само ей така, за спорта. Или пък къса и хвърля на земята, особено морковите. Това и е любимото и съм сигурна, че го прави, само, за да ме дразни: ).

Затова съм се научила, че ако искам да си изядат зеленчуците, трябва всичко да е омесено заедно, нарязано на ситно и по възможност шарено. Днес нямах морков (последния отиде за една супа), но други работи имам в изобилие във фризера. Няма проблем, че е замразено – слагам го в една цедка и малко под горещата вода и става за секунди.

Това са основните зеленчуци

Това е доста голямо количество, но аз съм на принципа – да има. Колкото изядат – изядат, а другото – на боклука след няколко часа.

На второ място, винаги е хубаво човек да има домашно отгледана трева – става за няколко дни от някоя по-евтина смеска за папагали. Някой друг път ще напиша и как се прави.

И двамата много я обичат, затова я слагам на всичко

Просто я пускам и хубаво разбърквам, за да не остане отгоре само едно и да изядат само него или още по-лошо – да не ядат нищо.

Крайният резултат е доста апетитен, дори и на мен ми се прияде.

Хино естествено бързо трябва да проучи всичко

Приятен апетит!

И това е. Приятна и здравословна следобедна закуска.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

За нас

Предполагам, че тук е мястото да се представим, моето малко ято и аз

Хино, в един от кратките моменти, в които остава мирен за повече от 5 секунди, за да мога да го снимам за архива.

Юфи на яркозелен фон изпъква още повече.

И моя милост – за пръв и последен път.