За храненето, пелетите, кокошките и австралийските папагали

Според статистиката 6 от 10 души хранят папагалите си само със зърнена смеска и редовните краставица, морков и ябълка (а от време на време и хляб). Така, може би в това няма нищо лошо, ако гледаха кокошки. Ако ги гледаха в двора си, където те можеха на воля да си вършат техните си…кокоши работи. И където имат достъп и до друго, освен гореспоменатите храни.

Но папагалът не е кокошка, той не издава звук като кокошка, не ходи като кокошка и не мирише като кокошка. Съответно НЕ е кокошка. Тогава питам, защо го храним като такава? Някои превъзнасят качествата на пелетите. И те карат едва ли не да се чувстваш виновен, че обричаш пилчовците на гладна смърт, защото видите ли, в ПРИРОДАТА те не знаят как да се хранят правилно и там също загивали от гладна смърт. За сведение вълнистият папагал е оцелял на прага на гладната смърт в природата повече от 5 000 000 години. А разумният човек – само 40 000. И докато ние бавно, но неумолимо се уморяваме с последната модна приумица, като например разделното хранене, или лечебното гладуване или някаква друга глупост, те продължават да оцеляват от „гладна смърт“, в природата.

Когато някой, чието име не знам, а и не ме интересува, някога, е имал наглостта да си въобрази, че може по-добре от природата да се грижи да папагалите и е решил да ги „опитоми“, той е направил най-лошата услуга както на нас, така и на тях. Защото както казах, само 4 от 10 човека си правят труда да се позаинтересуват от какво точно има нужда домашният папагал. Да, има учени в далечни университети, които правят изследвания и после ги именуват гръмко и които те карат да се чувстваш нищожен и непросветен и да се откажеш напълно от опити да осигуриш онова, което е необходимо на пернатото ти.

Ако някой е чувал за неща като millet, spinifex и tussock щеше да знае, че това не са най-новите лекарства против множествена склероза, а основните семена, с които се храни вълнистият папагал в природата. Няма канарено семе, няма слънчоглед, няма дявол. И не, това не са „глезотии“ както се изказа един не много запознат в една Facebook група на която съм администратор. Това е необходимост, но разбира се, иди ги търси някъде извън Австралия и още повече в България, където дивото просо май го внася само една фирма, а в Пловдив го продават само на 1 място.

Въобще, папагалите са си неоправдана нация. Някои ги хранят в кашкавал и мляко, други само с просо, трети дават само пелети.

Ето това е хранителната пирамида на корели, вълнисти и други тревоядни папагали. Повтарям – ТРЕВОЯДНИ, а не пелетоядни, кашкавалоядни, млекопитаещи твари. Ясно и просто, а и на български какво, как и по колко да се дава. Аз храня по нея, в резултат – здрави и блестящи птички.

А за онези, които продължават по някакви неизвестни за мен причини да настояват, че диетата с пелети е супер, защото е фабрично производство, нека знаят едно. Пелетите са разработени за пръв път през 70-те години на миналия век в САЩ, страна, чиито стандарти за хранене няма да коментирам. Създадени са след многогодишно изследване и въз основа на хранителните нужди на кокошките и освен, че съдържат храни, неестествени за папагалите, като зърнени култури (разбирай фураж), по никакъв начин не могат да предоставят на един папагал това, от което се нуждае. И освен това оттогава нови проучвания не са правени.

Така че следващия път, когато посегнете към стелажа с храни, замислете се – давате ли на папагалите си всичко, от което се нуждае?

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Играчка за ровене – foraging toy

Не знам дали знаете, но аз имам една много, много любопитна корела. Хино трябва вечно да е зает с нещо, да чопли, да тича, да гледа през прозореца, да изследва и рови и най-вече да яде. Ако не прави някое от тези неща, ми стои върху ръцете докато рисувам (не знам дали някой е пробвал синхронно рисуване с корела, но резултатите не са задоволителни), прескача клавиатурата, виси от лампата, гони зелени джапанки, бие се с отражението си в огледалото и яде столовете. Въобще – луд умора няма!

Затова на помощ идва прословутата играчка за ровене – познато в цял свят, но малко разпространено в България съоръжение, което няма да занимава папагалчо цял ден, но поне за известно време няма да иска да яде кабели и монитори, а ще го доближи много до дивите му събратя, които прекарват голяма част от деня си в ровене и търсене на храна.

За този тип играчка не се иска много – тя е евтина и бърза за изработка.

На първо място – хартиено пликче. Случайно имах едно у дома, останало незнайно откъде, но може да се купи от всеки един по-голяма магазин. Вместо хартиено пликче, може да се използва и хартиена чашка или хартиена формичка за мъфин.

За да стане истинска играчка за ровене, слагам вътре няколко неща – нищо особено, просто малко фъстъци, слънчоглед, диво просо и малко лично отгледана от мен трева:

После само свивам торбичката:

И връзвам с хартиена връв, 100% памучно въже или рафия (рафията е естествено влакно, което се ползва като връзка.

И това е, после се дава на папагалчо да се занимава. В началото Хино гледаше с известно подозрение на тези непознати неща, но сега вече е специалист в отварянето.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots